"Недей оставя, мили боже,

из "Линее нашто поколение"

Иван Вазов

без лампа твоя свет олтар,

без химна твоето подножье,

без вяра живата си твар!

Недей оставя без звездица

моряка, в нощний мрак остал,

без утро мъничката птица,

народите – без идеал."
Питат ли ме де зората

из "Де е България?" (1876)

от стихосбирката "Пряпорец и гусла"

ме й огряла първи път,

питат ли ме де й земята,

що най-любя на светът.
На теб, Българио свещенна,

из "На България" (1876)

от стихосбирката "Тъгите на България"

покланям песни си сега.

На твойте рани, кръв безценна,

що най-любя на светът.на твойта жалост и тъга,

на твойте сълзи и въздишки,

на твойте страсти и тегло

и на венеца мъченишки,

кой грей на твоето чело.
И днес йощ Балканът,

из "Опълченците на Шипка" (1883)

от стихосбирката "Епопея на забравените"

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

щом буря зафаща,
Отечество любезно,

из "Отечество любезно, как хубаво си ти!" (1882)

от стихосбирката "Поля и гори"

Как чудно се синее

Как твоите картини

При всеки поглед нови, по-нови красоти:

тук весели долини, там планини гиганти,

земята пълна с цвете, небето със брилянти…

Отечество любезно, как хубаво си ти!

как хубаво си ти!

небето ти безкрайно!

меняват се омайно!
Българио, за тебе те умряха,

из "Новото гробище над Сливница" (1885)

от стихосбирката "Сливница"

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха.

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.
В тях зов се чуй за правда,

"Моите песни"

от стихосбирката "Гръма на победите"

любов и благи чувства ги красят

та мойте песни все ще се четат.

за свобода,
Аз съм българче. Обичам

"Аз съм българче"

българин да се наричам –

първа радост е за мене.

наште планини зелени,